Раздадоха Американските музикални награди

ноември 25th, 2014

iggy-azalea
Най-добър албум и артист – рап/хип-хоп Iggy Azalea

Много звезди се появиха на тазгодишното издание на Американските музикални награди в Лос Анджелис. Това са едни от най-важните музикални отличия в Съединените щати и се връчват от 1973 година.

Най-престижната награда на вечерта беше връчена на британско-ирландската група One Direction. Момчетата бяха предпочетени пред американските фаворити в топ категорията за изпълнител на годината. One Direction спечели в категорията „Изпълнител на годината“.

Победата на тази категория си оспорваха австралийката Иги Азалия, Бионсе, Люк Брайън, групата „Имаджин драгонс“, Джон Леджънд, певицата Lorde, Кейти Пери и Фарел Уилямс.

One Direction спечелиха още две отличия – за любими поп/рок банда, дует или група и поп/рок албум за “Midnight Memories”.

Кейти Пери също спечели три награди – за сингъл на годината за „Dark Horse“, любима пок/рок изпълнителка и любим съвременен изпълнител. Тя обаче не присъства на церемонията заради турне в Австралия.

В категорията за любим поп/рок изпълнител призът беше присъден на младия британски певец и автор на песни Сам Смит.

Австралийката Иги Азалия получи две отличия – за любим рап/хип-хоп изпълнител и любим рап/хип-хоп албум за „The New Classic“.

Две отличия спечели и суперзвездата Бионсе. Тя също пропусна церемонията, но беше отличена в категориите за любима соул/ритъм енд блус изпълнителка и любим соул/ритъм енд блус албум.

В категория „латино“ призът бе присъден на Енрике Иглесиас.

Австралийската бой банда „Five Seconds of Summer“ беше отличена с приза за нов изпълнител на годината.

Американската кънтри звезда Тейлър Суифт, чийто първи изцяло поп албум бележи рекордни продажби, беше удостоена с новоучредената награда на името на основателя на Американските музикални награди Дик Кларк за изключителни постижения.

< |||| > 1 2 3 4 5

Раздадоха Американските музикални награди

iggy-azalea
Най-добър албум и артист – рап/хип-хоп Iggy Azalea

Много звезди се появиха на тазгодишното издание на Американските музикални награди в Лос Анджелис. Това са едни от най-важните музикални отличия в Съединените щати и се връчват от 1973 година.

Най-престижната награда на вечерта беше връчена на британско-ирландската група One Direction. Момчетата бяха предпочетени пред американските фаворити в топ категорията за изпълнител на годината. One Direction спечели в категорията „Изпълнител на годината“.

Победата на тази категория си оспорваха австралийката Иги Азалия, Бионсе, Люк Брайън, групата „Имаджин драгонс“, Джон Леджънд, певицата Lorde, Кейти Пери и Фарел Уилямс.

One Direction спечелиха още две отличия – за любими поп/рок банда, дует или група и поп/рок албум за “Midnight Memories”.

Кейти Пери също спечели три награди – за сингъл на годината за „Dark Horse“, любима пок/рок изпълнителка и любим съвременен изпълнител. Тя обаче не присъства на церемонията заради турне в Австралия.

В категорията за любим поп/рок изпълнител призът беше присъден на младия британски певец и автор на песни Сам Смит.

Австралийката Иги Азалия получи две отличия – за любим рап/хип-хоп изпълнител и любим рап/хип-хоп албум за „The New Classic“.

Две отличия спечели и суперзвездата Бионсе. Тя също пропусна церемонията, но беше отличена в категориите за любима соул/ритъм енд блус изпълнителка и любим соул/ритъм енд блус албум.

В категория „латино“ призът бе присъден на Енрике Иглесиас.

Австралийската бой банда „Five Seconds of Summer“ беше отличена с приза за нов изпълнител на годината.

Американската кънтри звезда Тейлър Суифт, чийто първи изцяло поп албум бележи рекордни продажби, беше удостоена с новоучредената награда на името на основателя на Американските музикални награди Дик Кларк за изключителни постижения.

Топ 10 на Billboard Top 200 Рап и R & B албуми за седмицата, която приключва

cadillactica_304-304x304#5. Big K.R.I.T. – Cadillactica – 43,756 (43,917)

#33. T.I. – Paperwork – 10,303 (132,906)

#37. Ariana Grande – My Everything – 9,765 (349,739)

#53. Chris Brown – X – 6,658 (267,520)

#64. Lecrae – Anomaly – 5,934 (190,992)

#69. Logic – Under Pressure – 5,579 (95,426)

#77. Bobby Shmurda – Shmurda She Wrote – 5,091 (5,187)

#78. Teyana Taylor- VII – 5,066 (21,074)

#81. Anthony Hamilton – Home For The Holidays – 4,927 (9,448)

#84. Jeezy – Seen It All – 4,823 (242,675)

#98. Azealia Banks – Broke With Expensive Taste – 4,096 (15,261)

Миналата седмица продадени

Едно мнение за хип-хоп културата

nicki_minaj_senile_46

Хип-хоп културата като цяло никога не се е отличавала с особена изтънченост, интелектуални откровения или нюансирани послания. Никой не е тръгнал да поставя рап музиката в една категория с джаза или бароковите произведения. Но през 80-те и 90-те хип-хопът поне беше платформа за социален гняв и носеше в себе си протестен заряд. В един момент рапърите забогатяха зверски и смениха урбанистичните гета с разточителни имения в предградията на тузарски градчета из Калифорния.

И така тяхното творчество се превърна в римувана инвентаризация на придобивки – луксозни коли, яхти, хеликоптери и сочни мадами. Много сочни мадами.

А от известно време хип-хоп културата е фиксирана основно в идолизирането и фетишизирането на големите женски дупета. Цели песни, цели албуми, абе направо цели кариери, се основават изцяло на преклонението пред хипертрофиралите глутеуси. Рапът стана музика за задници във всеки смисъл. Нищо друго вече няма значение – важното е екранът да е запълнен от огромни задни части, а текстът да обяснява колко точно огромни и яки са те.

Един от най-големите хитове на лятото – Wiggle Wiggle, на някой си Джейсън Деруло и Снуп Дог (разбира се, не може без Снупи) е квинтесенциалното обяснение в любов към едрото африканско дупе. Черните красавици и дамите от смесен произход са основни обекти на възхищение с разточителните си форми, но обсесията по големи дупета засяга всички – тук расизъм няма. Само сексизъм. Бели, азиатки, арабки… важното е да имат „голямо бъдеще зад себе си“, както декламира Снуп Дог в споменатия мегахит Wiggle Wiggle, който до момента има над 308 милиона гледания в YouTube.

Най-сочният символ на фиксацията върху едри дупета обаче е мултиплатинената изпълнителка Ники Минаж. Тя не се отличава с някакъв впечатляващ музикантски талант, но екстремните размери на нейното, притежаващо собствена гравитация, дупе я изстреляха към върха. В сравнение с нея дори пионерката в жанра на гаргантюанските глутеуси – Дженифър Лопес – изглежда като клета анорексичка.
Във всичко това, разбира се, няма нищо лошо. Напротив. Но все пак щеше да е хубаво цялата тази апология на „задното окачване“ да бъде придружена и от малко повече талант.

Queen го направиха класно

Митологизирането на голямото дупе невинаги е гаранция за посредствена музика. Лошото качество на съвременния хип-хоп може да бъде балансирано от един легендарен хит, който облече едрите задници в култово обожание много преди това да е модерно. Става въпрос, разбира се, за титаничната песен Fat Bottomed Girl на рок великаните от Queen. Парчето е част албума им Jazz от 1978-а и е чисто музикално злато.

Постижението на Фреди Меркюри и компания е доказателство, че не темата е важна, а начинът, по който артистът я представя. В днешния рап вманиачаването по големите дупета изглежда смешно и просташко. Queen експонират този сексуален фетиш по далеч по-класен и вълнуващ начин. Жалко, че вече наистина не правят музика като едно време.

Големите глутеуси през вековете

Сексуализацията на големите седалищни мускули (Gluteus Maximus), особено женските, има дълга и богата история сред приматите, към които ние принадлежим. Задните части са основен инструмент за полова презентация при висшите маймуни. Някои сексолози дори предполагат, че фетишът към женските гърди всъщност е производно на интереса към глутеусите заради сродните им форми.

Едрите женски дупета са символ на плодородие и вдъхновение за артисти от зората на човешката цивилизация. Скулптури и изображения на дами с преувеличени размери на бедрата, ханша и седалищните мускули има от 24 века преди новата ера. Дупето е важен културен феномен и ключ към осъзнаването на човешката сексуалност и психология. Стои много добре и в ренесансовите картини.

автор: Труд

Стефан Иванов – WOSH MC- Интервю

woshmc „Питай ме. Аз ще отговоря на всеки един въпрос. И ще съм искрен” – казва той. Хубаво начало. И Стефан е хубав. Защо го изкарват лош? Той мисли, че такъв му е вече имиджът, няма как да стане по-зле. Но и няма да се занимава с медийното творчество по повод тоя имидж. Рапър е, рапира бързо и бързо обобщава: „Готов съм да поема всичко, щом хората си търсят клюките”. После избухва в смях. На 28 години е, син на актьорите Иван Иванов и Петя Силянова. Дете, отгледано в театрите на София, дишало селския въздух в Оборище и калено в изкуството – онова, по-земното. Дядо му Стефан, на когото е кръстен, бил тромпетист, а другият – Георги – летец. Баба му Ружа била циркова артистка на трапец. „После отивам да й изтупам килимите”, уточнява Стефан. Бил отличник в гимназията, само по математика му писали двойка за срока – незаслужено. Стефан се обидил и година преди да завърши, сменил училището. Така ги решава нещата той. Пък и без това не я разбира математиката. В гимназията срещнал рап музиката. Станало му интересно, харесал му свободният стил – говориш си каквото си искаш, как да не ти хареса. Тогава измислил и името Wosh MC.   Няма идоли в рапа, неговите са в киното. Джак Никълсън седи на върха   Стефан е студент по кинорежисура в НБУ, само да се дипломира му остава. С тая музика обаче, и той не знае кога ще стане. Миналия ноември той и групата му The Top Stoppers представиха първия си албум (двоен при това) Get The Benjamins. Албумът има своята светла и тъмна страна – една за сърцето и душата, и друга – за всичко, което ни кара да вървим напред. Албумът се харесва, фен-зоната на The Top Stoppers става все по-многолюдна, а ангажиментите на групата нарастват. И на Wosh MC – също. Стефан е радостен от факта, защото това означава работа. Освен че рапира, той и композира. Превърнал е стаята си у дома в студио – хем си почива, хем си работи. „Нали има една мисъл – намери си работа, която да ти доставя удоволствие, и няма да работиш и ден. Ето, и аз така правя. 500 години преди новата ера го е измислил Конфуций, сега наново ли да измислям нещо – казано е вече!”, прави историческа справка Стефан и пуши. Не винаги е живял по философски рецепти. Пет години работил като ефирен оператор в bTV, но пак имал време да бъде в такт с музиката. Сега е изцяло в ритъма. Като студент в 3-ти курс получава задача да заснеме кратък документален филм. За главен герой избира баща си – Иван Иванов. „Добре дошъл у дома” е много личен филм, документалистика в първо лице. Стефан решава, че няма нужда да снима различни актьори и приятели, които да разказват за баща му. „Реших да го сложа пред камерата и той да говори за себе си. Да се чуят неговите разбирания и нещата, които вълнуват останалите хора”. Филмът е излъчен по БНТ и миналогодишната Киномания, а Стефан има намерение да го разпространи заедно с последната книга на баща си – „Всичко е живот”. Питам го дали би направил такъв филм и за майка си. Дълга пауза. „За майка ми… за нея този филм ще е много специален, при нея ще тръгна от дълбокото. При баща ми прескачам някои неща, показвам характера, духа му. А при майка ми бих показал душата й, всичко. А това никак не е лесно.   Ако има човек, който със сигурност отива в Рая, това е майка ми   Тя е моят истински идол и пример за живеене. Майка ми е номер 1, баща ми – номер 2. Обичам ги!”. Честата аналогия между баща и син прескача и в нашия разговор. Няма как, Стефан има същия поглед, остротата му отива, а бунтарската му душа навярно е естествено продължение на бащината. Питам го дали намира такива прилики. „Аз винаги съм весел, ентусиаст. Баща ми също носи огромно чувство за хумор, но много хора не знаят това, не разбират. Възприемат го като странник, особен, тъжен, затворен в себе си човек, правят заключения, без да го познават. Той е такъв заради нещата, през които е минал в живота си. Защото е разбрал човешките истини и вече не му се говорят глупости, не му се среща с всеки. Не го интересуват клюките и медийните простотии, не се оплита в ежедневните кавги, раздухвани напред-назад. Той е толкова над тях. Много ме кефи като баща. И внимавам какво говоря за него, защото аз съм все още много далече от мъдростта. Аз съм първичен, бунтар – нали съм рапър?! Но напоследък съм по-спокоен, гледам да намеря някакъв баланс”, кротко казва Стефан. Мисли си, че ще го снимаме с черните очила. Е, и с тях го снимахме. Ама как без погледа? Хвърля по едно око на снимките, харесва се. Дори е изненадан, как така се харесва. И ни разправя защо. „Помъдрявам ли, остарявам ли… не знам. Напоследък, като се гледам в огледалото, си викам: Абе, Стефане, кво става с тебе! Ти беше толкова готин? Имам една снимка вкъщи от професионален фотограф, тогава май съм в 12-и клас. И тая снимка толкова си я харесвам, че ми седи в рамка. А сега, като се видя сутрин в огледалото….” Тая кратка суета на Стефан води до следващ въпрос – какви жени харесва? „Красиви и по възможност умни. Има такива, често ги срещам. А   мен ме харесват жени, които нещо им е скучно и си търсят някаква веселба,   някой да ги разведри. Някой да им каже – спокойно, много си красива, готина, дай да избухнем, да е весело. И после, като им стане скучен тоя начин на живот и станат сериозни, се преориентират. Ама това не е драма.” Челният си опит от връзките с актриси (Радина Кърджилова, Луиза Григорова) Стефан отдава на случайността. „Аз не съм виновен, не ги търся, не ги избирам. Просто така се случва, въобще не е умишлено. Ето пример – отскоро се харесваме с едно момиче. И тя преди няколко дни ми каза, че отива на урок – „Какъв?” питам аз. „Актьорско майсторство” – отвръща тя. И аз викам – Е, неееее. Предавам се!” Животът на Стефан извън музикалната сцена е в три действия – чантата, парите и пътува. Веднага щом вземе по-сериозни пари, изчезва от София и не се връща, докато не свършат. Очакват го гостоприемници, гостилници, селски къщи, планини и приятели. Какво още – книги, разбира се. Сега чете „Идиот” на Достоевски. Подарък му е от приятелка, която вероятно си прави някаква асоциация с него. Може и послание да е. Но Стефан много обича тая приятелка и ще си прочете книгата. Съвсем на изпроводяк се заговаряме за обикновените битови дейности. А Wosh MC изненадващо споделя, че обича да готви и е фен на Джейми Оливър. Гледа го, следва му рецептите, меси тесто и си прави експерименти с говеждо. Аплодисментите са от приятелите и семейството му.   Q & A • Нещата, които осмислят живота ми… много искам да имам дете, да бъда баща и съм сигурен, че това ще осмисли живота ми. В момента музиката е мойто дете и засега така ще продължа. Има и други неща – това, че съм здрав, че майка ми и баща ми са до мен. Всеки осмисля живота си, когато вижда и усеща любовта. Без любов няма смисъл. •  Всичко ли е любов… Да, абсолютно всичко е любов. Дали харесвам филма ли? Много, знам го наизуст. •  Бих искал да съм главен герой… в нещото, което творя. Без много хора да ми пречат и да ме правят умишлено второстепенен. •  Кои са философите на днешното време… Goоgle навярно. Философи са хората, към които всички се обръщат за отговори. Това, което те прави щастлив, е истинската философия. • Най-добрият съвет, който съм получавал… Живей красиво! – от баща ми. • Най-лошата ми черта е… ей-тая, на ръката ми… (посочва татуса-черта на лявата си ръка). • Ако можех да живея във филм… щеше да бъде „Полунощ в Париж” на Уди Алън, щях да обикалям през времето. • Ако можех да избирам времето, в което да живея… ами като във филма, 20-те години на миналия век, Париж. Изкуство в разцвет, а аз съм художник или писател. • Най-големият ми страх… когато нещо не е наред с близките ми. За себе си не се страхувам. • Мечтая… хората около мен да са усмихнати, а не притеснени. Близките ми да са добре, мечтая си аз да им помагам те да са добре. И да са щастливи!

Стартира подготовката на третите хип-хоп награди 359 AWARDS 2015

  hiphop
На 5 февруари 2015 в зала 3 на НДК ще се проведе церемонията по връчването на третите българските хип-хоп награди – 359 AWARDS 2015.
Над 60 знакови български хип-хоп артисти отново ще се борят за статуетките в над 20 категории. Тази година ще бъде посветена изцяло на българските хип-хоп артисти и лейбъли, които ще подготвят специални пърформънси за церемонията на в зала 3 на НДК. Билети и куверти ще могат да се купуват от 25 ноември, когато ще бъде обявена  и официалната програма на събитието.
Във връзка с наградите ще се събере отново и 359 хип-хоп Академия – хип-хоп медии, журналисти и музикални редактори, които щe селектират топ 7 на номинираните в съответните категории. Официалното гласуване и избор на победители в различните категории ще бъде поверено в ръцете на феновете. Гласовете ще се сборуват от лайкове в официалната фейсбук страница на 359 AWARDS 2015, форма за гласуване в официалния сайт на наградите и гласуване със смс-и на уникален номер за всеки артист, група, проект. Фенове ще видят всички номинирани от 20 декември 2014 до  25 януари 2015, когато всички линии и форми за гласуване ще бъдат затворени.

Search

 

HipHopTV on Social Networks