Tyga – новият клип Master Suite

юли 29th, 2015

tyga

Tyga показа новия си клип Master Suite, в който темата,която развива, се върти около неговия преход от улиците към богатството. В бляскавия клип, T-Raww показва на феновете собствения си дом, разбира се пълен с красиви момичета и много пачки. Самообявилият се за “Swag God” Tyga описва възхода си от “спане в колите по улиците” до огромния си имот. Отбелязваме, че в тази песен гласът му звучи по-меко от обикновенно.Master Suite пък ще бъде част от предстоящия микстейп на Tyga Fuk What They Talkin Bout
Вижте видеото тук:

!–:–>

< |||| > 1 2 3 4 5

Tyga – новият клип Master Suite

tyga

Tyga показа новия си клип Master Suite, в който темата,която развива, се върти около неговия преход от улиците към богатството. В бляскавия клип, T-Raww показва на феновете собствения си дом, разбира се пълен с красиви момичета и много пачки. Самообявилият се за “Swag God” Tyga описва възхода си от “спане в колите по улиците” до огромния си имот. Отбелязваме, че в тази песен гласът му звучи по-меко от обикновенно.Master Suite пък ще бъде част от предстоящия микстейп на Tyga Fuk What They Talkin Bout
Вижте видеото тук:

!–:–>

Odd Crew, Jeremy? и Dayo на една сцена с Евърласт

everlast

odd crew

Odd Crew, Jeremy? и Dayo се присъединиха към концерта на световноизвестния изпълнител Евърласт (Everlast). Второто гостуване на звездата у нас ще бъде на 31 юли на самия плаж на къмпинг Каваци.

Организаторите от клубовете Строежа и Алкохол решиха към събитието да добавят трите български банди.

Odd Crew и Jeremy? са сред най-успешните и актуални български банди. Odd Crew записаха своя последен албум този март в Швеция с известния продуцент Даниел Бергстранд (Daniel Bergstrand), работил с имена като In Flames, Meshuggah, Behemoth, Decapitated и много други. В момента групата се готви за акустично турне, част от което е и участието им на морския бряг на Каваци.

Jeremy? затвърдиха добрите впечатления от появата си със серия от концерти в Англия, Ирландия, Германия и Чехия, включително изяви на престижните фестивали The Great Escape в Брайтън и Rock For People в Пилзен. През настоящия месец, музикантите представят видеото към техния втори сингъл – Hope, а за 31 юли са подготвили сет изцяло с авторска музика.

Третият участник от родна страна е новосъздаденият проект Dayo, който слива умовете на добре познатите лица от софийската джаз и хип-хоп сцена – Божидар Василев-Trombobby, Васил Вутев-Soulization, Михаил Филипов, Евден Димитров и DJ Rawland. Бандата представя нахални хип-хоп бийтове в комбинация с тромбон, сурови семпли, масивни бас линии.

Вратите на морския клуб Алкохол ще отворят в 19:00, а концертната част ще стартира в 19:30. Очаква се самият Евърласт да излезе на сцената в 22:30.

Промо-билетите са вече изчерпани, но към момента се продават регулярни такива. На предварителна продажба цената на пропуска е 45 лева, а на място в деня на концерта – 50 лева

Рапърът 50 Cent (Фифти Сент ) обяви банкрут

50-cent

Къртис Джеймс Джаксън III, по-познат като Фифти Сент (от англ. 50 Cent — 50 цента), е американски мултиплатинен рапър и основател на рап-групата “Джи юнит” (G-Unit). Известен е с трите си албума „Get Rich Or Die Tryin“ , „The Massacre“ и „Curtis“ и със своя гангстерски имидж.
След като 50 Сент е най-богатият рапър в света за 2008 г.според
списание “Форбс”, със 150 милиона долара, като изпреварва Джей Зи (82 милиона), и Пи Диди с 35 милиона долара в банковата си сметка, вчера той е обявил банкрут и е подал в съда заявление за защита от кредиторите, съобщиха Ройтерс и “Уолстрийт джърнъл”.

По данни от документите, подадени в съда в Хартфорд, щата Кънектикът, активите и дълговете на музиканта се оценяват в диапазона от 10 до 50 милиона долара. Адвокатът на звездата не е коментирал информацията.

Миналата седмица съд в Манхатън задължи Фифти сент да плати на жена обезщетение от 5 милиона долара. Тя го обвини, че е използвал принадлежащ й видеозапис, съдържащ сцени със сексуален характер, припомня Асошиейтед прес.

Wiz Khalifa е поставил нов рекорд с неговата песен See You Again ft. Charlie Puth

Wiz-Khalifa_

Wiz Khalifa е поставил нов рекорд с неговата песен See You Again ft. Charlie Puth Furious 7 Soundtrack
Саундтракът на « Бързи и яростни 7» се изравни с песента на Black Eyed Peas “Boom Boom Pow” и това на Еминем “Lose Yourself”, като най-дълго продължилите да заемат 1 място хип-хоп сингъли в чарта Billboard 100. Парчето се задържа на първото място вече в продължение на 12 седмици.
“See You Again” също постави рекорд на Spotify през април, когато получи 4,2 милиона слушания в един ден-най-много слушания някога в един и същи ден. Сантименталната песен е знак на почит към покойния актьор Пол Уокър, който почина през 2013 г. при автомобилна катастрофа.

История и корени на хип-хопа

hip

Корените на хип-хоп културата залягат в западноафриканската и афроамериканската музика. Важен принос имат изпълнители като Ласт Поуитс, Джалал Мансур Нуриддин и Джил Скот-Херън, чиито джазови творби оказват влияние върху обществото в периода след движението за граждански права. Липсата на гласност на афроамериканците след цензурата на “черното радио” през 60-те се замества с по-смелата лирика в музиката на блус, соул и фънк жанра. Те изразяват бунтарския дух на потиснатите граждани на САЩ. Както тези групи, така идните, на рап музиката, ползват римите, ритъма и историята за поддържане духа на чернокожите. При всички музикални стилове, дошли от чернокожите, се наблюдава сливане на ритъма и словото. Това са наследени черти от традициите на обществата на Западна Африка, както и това на афроамериканското общество. Практите им се уповават на повишена степен на емоция, долавяща се от тона, силата и движението, които отразяват нарастващо действие. Словесното изкуство е отлично развито в присъщите за афроамериканските общности църковни песнопения (negro spirituals), ползващи мелодична и ритмична реч, пляскане с ръце в такт, щракване с пръсти, жестикулация, паузи и провиквания, окуражаване и измолване, повишаване на тон, както и удължаване и акцентиране върху дадена сричка от думата. В ранните записи на изпълнения на рап песни от 70-те, освен силния изразен тон и тембър на майстора на церемонията (MC,рапър), като фон се долавят и отчетливите звуци на ритмично ръкопляскане, провикване на отделни гласове, както и такива, звучащи като разнообразно импровизиран хор. Римите и жаргонът намират свое поприще в зараждането на Rock-and-Roll, Doo Waп☺, Soul, Swing, по-късно и Go-Go музиката. Наполовина говоренето – наполовина пеенето се забелязва в някои стилове като тези още отдавна, но съвършеният лик на този вопъл се преражда с появата на рап музиката. Уличното говорене се преражда в културата на хип-хопа, като акомпанирането идва от страна на силното рамо на Funk и Disco жанровете.

Старата школа на хип-хопа (от началото на 70-те до 1986 г.)

Старата школа на хип-хопа(Old School of Hip Hop)е началният период на тази култура, който произлиза от т.нар. block партита в квартала Bronx. Започва през 70-те с настъпването на deejaying-a в лицето на DJ Kool Herc, Afrika Bambaata, DJ Grandmaster Flash. Звученето на рап музиката в периода е танцувално, забавно и сплотяващо. По това време вече започват да изпъкват и четирите елемента на хип-хоп културата.

“Златният век” на хип-хопа (1986–1992)

Златният век на хип-хопа (Golden Age of Hip Hop) започва с популяризирането на групата Run-D.M.C с техния албум “Raising in Hell” и завършва с появата на стила G-Funk през 1992 г.
Идеологията на Златния век – в музикално отношение – ударните инструменти звучат тежко като тези на рок стила. Ритъмът става забързан, както и лириката – нападателна и описваща, но най-вече осмиваща, дори саркастична. Засяга социални проблеми и преминава в сферата на артистичен социален протест. Темите се поднасят много горделиво с поучителна жестикулация. Тонът в гласа на рапъра е далеч по-надменен и уверен в убежденията, зад които застава, а понякога словото му звучи като това на глашатай, разгласяващ новина. Записите биват скъсявани до няколко минути, за да се излъчват възможно по-често в ефир.
Първите бели комерсиални рапъри The Beasty Boys предизвикват фурор с поведението и бохемската си тематика. Най-известни представители за началото на периода са LL Cool J, The Fat Boys, дуото Eric B & Rakim и Run-DMC, като последните окончателно въвеждат рапа в мейнстрийм пространството с дуета си с рок групата Aerosmith.
Към втората половина на Златния век на хип-хопа (от 1988-1992 г.), обаче се наблюдава рязко преодоляване на предишните стандарти в тематично отношение на рап музиката. Веднъж осъзнала интереса на публиката към субкултурата, MTV сгъстява интензитета на ротациите на клиповете и това става причина да се увеличи и притокът на тези, които имат какво да кажат чрез ефира ѝ. Това е моментът на появата на hardcore/alternative рап стилът, който стил в зората си е носител на следните начала в идейно отношение: политически рап, conscious рап, афроцентристки рап и ислямско-националистически рап. Доста изследователи вярват, че раждането на такива разновидности на рапа бива продиктувано от липсата на възможност за активна и открита политическа позиция на чернокожите. Веднъж определен като “black noise”, хип-хопът посочва себе си като културен и политически глас на младежта дори извън пределите на гетото. Коментари в песни на групата Public Enemy като “911 is a Joke”, “Fight the Power” и “Hitler Day” наместват цветнокожите, там където се явява директно противопоставяне срещу “бялата Америка”. Засягат се теми за експлоатирането на чернокожите, без да получават полагаемото възнаграждение, различни социоикономически и религиозни въпроси. Групи като Boogie Down Productions (BDP) пък проповядват национализъм, безопасен секс и отричане от употребата на наркотици. Други представители за периода: DJ Polo & Kool Moe Dee, Big Daddy Kane, Paris, Tim Dog,the luniz
Ice-T е считан за „политически” рапър (има се впредвид, че текстовете му са с политическа тематика бел.а.) заради неговия сингъл “Killers”, издаден през 1984.
Във втората половина на Златния век се случва и друго главно събитие, предопределило ново значение на рап музиката – ражда се gangsta рап стилът от Запада (Лос Анжделис). Като цяло през 80-те ХипХоп сцената бива представяна основно от ядрото си на Ню Йорк, докато на запад без много медиен шум, творят най-напред Uncle Jamms Army, Egyptian Lover, Arabian Prince, но и World Class Wreckin` Cru (първата група на Dr. Dre), LA Dream Team, Toddy Tee, Ice-T и др. Но през 1989 г. с гръм и трясък, крещейки на всички страни “Fuck the Police” на фона на звука от полицейски сирени, от Лос Анджелис се явява gangsta/hardcore рап групата N.W.A (Niggaz With Attitudes).
Gangsta рапът от Запада (Лос Анджелис) насочва оръжия в лицето на Америка, a MC-тата от родното място на ХипХоп сцената на Изтока (Ню Йорк) мълчаливо следят проявите на gangsta рапа и благозвучния G-funk (gangsta funk), изгрял в началото на 90-те – Warren G, Nate Dogg, Eazy-E, Tha Dogg Pound. Хапливият дебютен албум на Dr. Dre (N.W.A), “The Chronic”, от 1992 г., “узаконява” култа към употребата на марихуана, алкохол и третирането на жената като вещ и се превръща в един от най-успешните проекти на gangsta рапа. Dr. Dre представя на света в началото на 90-те Snoop Doggy Dogg с неговия албум “Doggystyle” и звучене на бавно funk темпо, семплиране и мелодичност на синтезатори.

Новата школа на хип-хопа (1992-1998)

Новата школа на хип-хопа (New School of Hip Hop) започва през 1992 г. и почти незабележимо приключва през 1998 г. Определя се като нова и революционна, тъй като съобщенията на рап музиката се различават доста от тези на ликуващия остър gangsta рап, който все пак не отстъпва и в следващите години. В Новата школа рапърите като, че ли се опитват да “преосмислят” постъпки и грешките – било то експлоатирания от белокожите протест и превърнат в екшън сцени с рап музика, било то отговорността, която изпитват към поколението, поглъщащо хип-хопа. В новия период се наблюдават и опити на редица творци на хип-хоп културата да обяснят “що е хип-хоп”, какво е значението му, как служи и на кого.
Здравите връзки вътре в общността са водещ мотив за хип-хопа в средата на 90-те. Отстояващ позицията си на социален протест и съобщителен източник, хип-хоп културата окончателно се превръща в сложно културно тяло, със своя мисия и насоченост, че дори и философия. Пререканията, относно комерсиализацията срещу поддържането на истинския дух (keepin` it real), внасят нова чувствителност в хип-хоп културата и значителна част от творческите идеи започват да се раждат и виреят в underground пространствата, като се появява Underground хип-хоп.
Тъкмо в разгара на Новата школа през 1996 г., когато непрекъснато се изтъква положителността и четирите елемента, които хип-хоп културата притежава и нарича за свои, група ХипХоп дейци от зората и настоящето (KRS-One, Chuck D, Big Daddy Kane, Kool Herc, Afrika Bambaataa, Fat Joe и др.) създават общност за опазването и разширение на диапазона на културата в култивиращ смисъл. Организацията, наречена Temple of Hip Hop, има за цел да предпазва ХипХоп поколението, като изгражда хип-хоп културата като легитимна общност от проспериращи и миролюбиви личности. Учи на древна спиритуална посветеност и знание чрез езика на модерната хип-хоп култура. Членовете се стремят да надскочат своето изкуство като просто забавление, а да се култивира знанието, достойнството и самоуважението…Въпросът, който задават обвързаните с организацията е “що е хип-хоп?”, да се подкрепи положителното влияние на гласа на хип-хопа – политически активен, духовно развиващ се, обществено активен. Насърчава се познанието за хип-хоп културата. Други приоритети представляват дискусии около корпоративната алчност и безразборното и егоистично експлоатиране на интелектуалния заряд на хип-хоп културата. Наричан още Учителя (the Teacha), KRS-One посвещава дейността си освен на музиката, и на училищни беседи на полезни социални теми, опазването на същността на хип-хоп културата и моралните ценности, които тя предлага. Днес на организацията Temple of Hip Hop с помощта на “ХипХоп декларацията за мир” (the Hiphop Declaration of Peace) се дължи хип-хоп културата да бъде официално призната от ООН и ЮНЕСКО за “международна култура на мира и просперитета”. Днес хип-хопът се анализира като двигател за интелектуални особености и не единствено съществуване на четири елемента. Същността на Temple of Hip Hop подхранва идеята за взаимопомощ между ХипХоп творците, стремеж към себеактуализация на жизнено равнище, поемане на отговорност за съдържанието на посланията и образите, възпитателна функция. Според KRS-One хип-хоп културата към наши дни би трябвало да се разглежда в дефиницията си по следния начин: “ХипХоп експанзията включва: Breakdance, Emceeing (rap), Graffiti изкуство, Deejaying, Beatboxing, улична мода, улично познание, уличен език, предприемачество, подкрепящо уличния начин на живот.”
По-важни представители на Новата школа са: Wu-Tang Clan, Onyx, Bone-Thugs-n-Harmony, Cypress Hill, A Tribe Called Quest, Nas, Funkdoobiest, Fugees, Naughty By Nature, House of Pain и др.

Залезът на Новата школа – войната между Изтока и Запада

Още през 1991 г. рапърът от Ню Йорк Tim Dog запраща своята критична позиция към Запада с песента си “Fuck Compton”. Виждайки го като обида, много западни творци запалват огън за отмъщение, като отвръщат с няколко поредни песни. Във следващите няколко години на рап сцената от Запад огромен успех печели “поетът на черните” 2Pac, който в творчеството си разкрива проблемите и борбата на чернокожите, гнева си към белокожото общество, поболялото се семейство на чернокожия човек, а темите поднася с умел лирически похват с неповторимо gangsta обаяние.
През 1993 г. рапърът Puff Daddy (днес P. Diddy) (днес P. Diddy) и съмишленика му Notorious B.I.G основават своя звукозаписна компания, като внасят ново звучене – по-меко, по-мелодично и танцуално, приличащо поп вариант на рап музика. Набедени, че разчитат на комерсиален успех и на оскъдни лирически способности, те се превръщат в основен опонент на рапа от Западната част. Стилът, на който те поставят началото в противопоставянето си gangsta рапа от Запад, се нарича mafioso рап. Докато първите творят, вдъхновени от истински случки от гето живота, вторите сътворяват въображаем свят на главатари на престъпни групировки, босове на наркокартели и се смятат за pimp големци. Сюжетите на mafioso стила надхвърлят идеите на gangsta стила като борба за оцеляване чрез престъпления, а изграждат концепции на охолство, бързозабогатели, състоятелни и влиятелни мъже, които нямат много общо с дребните случки от гетото. Изпитват адмирации към исторически за САЩ фигури, ръководили италиански и испански престъпнически организации. Дори mafioso да е замислен като равностоен враг на gangsta стила, двете страни се преплитат и допълват чудесно в следващите години, докато днес не ги различаваме особено.
Нападките между двата лагера започват да стават ожесточени и непрекъснати. Рапърите от Западния бряг осъждат лъскавината и комерсиалните клипове на Изтока, 2Pac обвинява Notorious B.I.G за опит за покушение, а междувременно медиите подклаждат битката, давайки повече от трибуна на рапърите, тъй като се смята, че подобно съревнование е присъщо за престъпниците от чернокожата общност. За няколко поредни години войната между двата бряга прераства в подмятане на реплики, оръжия и обиди в клипове, настървяващи непознат гняв у почитателите на двата полюса на нацията. През 1996 г. на 25 годишна възраст 2Pac умира прострелян, а година по-късно същата съдба сполетява и Notorious B.I.G. И до днес случаите остават неразгадани. Преположенията стигат до евентуални опасения, че екзекуциите са дело на държавни органи. Много рапъри започват да търсят извинение едни на други и да потискат яростта си, а медиите мигновено започват да намаляват тиражирането на gangsta сензации, като се опасяват, че драматичните събития биха били вредни за белокожите момчета на патриархата, опиянени от обаятелните си чернокожи кумири. Това води до приспиване на интереса към Западния рап и gangsta стила и започва новата ера за хип-хоп културата. Днес са познати семинари, относно войната в рап музиката, за регулиране на враждата.В следващите години “простреляният” рап отстъпва от суматохата и намира утеха в сношението си с R&B жанра, като го освежава, така че, някой ден вторият да помете boy/girl групите на поп музиката.

Bling Bling ерата/културата в хип-хопа

Bling Bling ерата е най-продължителният период в развитието на хип-хоп културата, започва през 1998 г. и продължава да съществува в настоящето, като проследява последните и текущи тенденции в хип-хоп културата. Характеризира се с хиперматериалност, показност на имущество, изобилие от бижута, нелепи бижутерски идеи, изместване на златото от платина и диаманти, нехарактертни тонове на дрехите (розово, жълто, бебешко синьо), пищни коли с излъскани до огледалност джанти, хеликоптери, “облицовани” отвън с естествена кожа или пух, златни тоалетни чинии, почти ненатрапчив сексизъм (след 2000 г.), отсъствие на gangsta мотиви, скъсени поетични строфи, никакви оръжия и липса на идеология и бунт. За творците от изминалите ери, както и тези, които посвещават живота си, за да поддържат силата и духа на хип-хопа, Bling Bling ерата представлява позор и гибелна поквара за тяхното изкуство. Веднъж вече доказали се като мъже пред белокожите момчета, чернокожите MC-та прескачат изтърканото изискване да грабнат масите с бунта, дошъл от гетата.
В средата на 90-те Will Smith популяризира пъстротата на “jiggy” (динамично тресене на тялото, най-вече задните части) видеоклиповете и необичайните краски за облеклото, което привлича и Puff Daddy. Когато рап музиката бива лишена от гангстерските си атрибути и улично поведение, тя извежда на преден план наперено и хвалебствено поведение, но и динамични танци, които днес са се превърнали в доста добре отработена и специфична категория за хип-хоп културата. Bling-Bling е жаргонна дума за въображаем звук, предизвикан от светлина, отразена върху диамант. Понятието Bling Bling/Bling днес е присвоено и от популярната култура и отговаря на показване на безмерно богатство, като често част от веригата (нарича се iced out) на рапъра струва, колкото внушителна частна собственост.
Звукозаписните компании инвестират в чернокожи момчета от средната класа, предоставяйки им охолство, което да рекламират – дизайнерски марки, коли, пищни мотоциклети, чудовищни яхти, дрехи, странни хрумвания за дизайн на производеителите на мобилни телефони и т.н. Bling Bling ерата извежда напред рап музиката като жанр, познат със специфично звучене на Southern/crunk (от crazy & drunk) стила – дълбоки басове, синтезатори – танцувални песни, предназначени предимно за клубовете, като се “рекламират” във видеоклиповете скъп алкохол, VIP сепарета, тъмни очила, лъскави одежди, динамична хореография. След атентатите на 11.09.01 г. рап музиката в САЩ масово захвърля заплашителния и бунтарския дух назад в историята, за да зазвучат ритмите на Юга в лицето на Lil Jon – настървено заповядващ как да се забавляваме, как да потъваме в басове и възможно по-неглижираща лирика. По-важни представители: Juvenile, B.G., Three 6 Mafia, Nelly, Lil Wayne, Ludacris, T.I. и др.get

Search

 

HipHopTV on Social Networks