История и корени на хип-хопа

февруари 27th, 2015

Hip-Hop-Hall

Корените на хип-хоп културата залягат в западноафриканската и афроамериканската музика. Важен принос имат изпълнители като Ласт Поуитс, Джалал Мансур Нуриддин и Джил Скот-Херън, чиито джазови творби оказват влияние върху обществото в периода след движението за граждански права. Липсата на гласност на афроамериканците след цензурата на “черното радио” през 60-те се замества с по-смелата лирика в музиката на блус, соул и фънк жанра. Те изразяват бунтарския дух на потиснатите граждани на САЩ. Както тези групи, така идните, на рап музиката, ползват римите, ритъма и историята за поддържане духа на чернокожите. При всички музикални стилове, дошли от чернокожите, се наблюдава сливане на ритъма и словото. Това са наследени черти от традициите на обществата на Западна Африка, както и това на афроамериканското общество. Практите им се уповават на повишена степен на емоция, долавяща се от тона, силата и движението, които отразяват нарастващо действие. Словесното изкуство е отлично развито в присъщите за афроамериканските общности църковни песнопения (negro spirituals), ползващи мелодична и ритмична реч, пляскане с ръце в такт, щракване с пръсти, жестикулация, паузи и провиквания, окуражаване и измолване, повишаване на тон, както и удължаване и акцентиране върху дадена сричка от думата. В ранните записи на изпълнения на рап песни от 70-те, освен силния изразен тон и тембър на майстора на церемонията (MC,рапър), като фон се долавят и отчетливите звуци на ритмично ръкопляскане, провикване на отделни гласове, както и такива, звучащи като разнообразно импровизиран хор. Римите и жаргонът намират свое поприще в зараждането на Rock-and-Roll, Doo Waп☺, Soul, Swing, по-късно и Go-Go музиката. Наполовина говоренето – наполовина пеенето се забелязва в някои стилове като тези още отдавна, но съвършеният лик на този вопъл се преражда с появата на рап музиката. Уличното говорене се преражда в културата на хип-хопа, като акомпанирането идва от страна на силното рамо на Funk и Disco жанровете.

Старата школа на хип-хопа (от началото на 70-те до 1986 г.)

Старата школа на хип-хопа(Old School of Hip Hop)е началният период на тази култура, който произлиза от т.нар. block партита в квартала Bronx. Започва през 70-те с настъпването на deejaying-a в лицето на DJ Kool Herc, Afrika Bambaata, DJ Grandmaster Flash. Звученето на рап музиката в периода е танцувално, забавно и сплотяващо. По това време вече започват да изпъкват и четирите елемента на хип-хоп културата.
“Златният век” на хип-хопа (1986–1992)

Златният век на хип-хопа (Golden Age of Hip Hop) започва с популяризирането на групата Run-D.M.C с техния албум “Raising in Hell” и завършва с появата на стила G-Funk през 1992 г.

Идеологията на Златния век – в музикално отношение – ударните инструменти звучат тежко като тези на рок стила. Ритъмът става забързан, както и лириката – нападателна и описваща, но най-вече осмиваща, дори саркастична. Засяга социални проблеми и преминава в сферата на артистичен социален протест. Темите се поднасят много горделиво с поучителна жестикулация. Тонът в гласа на рапъра е далеч по-надменен и уверен в убежденията, зад които застава, а понякога словото му звучи като това на глашатай, разгласяващ новина. Записите биват скъсявани до няколко минути, за да се излъчват възможно по-често в ефир.

Първите бели комерсиални рапъри The Beasty Boys предизвикват фурор с поведението и бохемската си тематика. Най-известни представители за началото на периода са LL Cool J, The Fat Boys, дуото Eric B & Rakim и Run-DMC, като последните окончателно въвеждат рапа в мейнстрийм пространството с дуета си с рок групата Aerosmith.

Към втората половина на Златния век на хип-хопа (от 1988-1992 г.), обаче се наблюдава рязко преодоляване на предишните стандарти в тематично отношение на рап музиката. Веднъж осъзнала интереса на публиката към субкултурата, MTV сгъстява интензитета на ротациите на клиповете и това става причина да се увеличи и притокът на тези, които имат какво да кажат чрез ефира ѝ. Това е моментът на появата на hardcore/alternative рап стилът, който стил в зората си е носител на следните начала в идейно отношение: политически рап, conscious рап, афроцентристки рап и ислямско-националистически рап. Доста изследователи вярват, че раждането на такива разновидности на рапа бива продиктувано от липсата на възможност за активна и открита политическа позиция на чернокожите. Веднъж определен като “black noise”, хип-хопът посочва себе си като културен и политически глас на младежта дори извън пределите на гетото. Коментари в песни на групата Public Enemy като “911 is a Joke”, “Fight the Power” и “Hitler Day” наместват цветнокожите, там където се явява директно противопоставяне срещу “бялата Америка”. Засягат се теми за експлоатирането на чернокожите, без да получават полагаемото възнаграждение, различни социоикономически и религиозни въпроси. Групи като Boogie Down Productions (BDP) пък проповядват национализъм, безопасен секс и отричане от употребата на наркотици. Други представители за периода: DJ Polo & Kool Moe Dee, Big Daddy Kane, Paris, Tim Dog,the luniz

Ice-T е считан за „политически” рапър (има се впредвид, че текстовете му са с политическа тематика бел.а.) заради неговия сингъл “Killers”, издаден през 1984.

Във втората половина на Златния век се случва и друго главно събитие, предопределило ново значение на рап музиката – ражда се gangsta рап стилът от Запада (Лос Анжделис). Като цяло през 80-те ХипХоп сцената бива представяна основно от ядрото си на Ню Йорк, докато на запад без много медиен шум, творят най-напред Uncle Jamms Army, Egyptian Lover, Arabian Prince, но и World Class Wreckin` Cru (първата група на Dr. Dre), LA Dream Team, Toddy Tee, Ice-T и др. Но през 1989 г. с гръм и трясък, крещейки на всички страни “Fuck the Police” на фона на звука от полицейски сирени, от Лос Анджелис се явява gangsta/hardcore рап групата N.W.A (Niggaz With Attitudes).

Gangsta рапът от Запада (Лос Анджелис) насочва оръжия в лицето на Америка, a MC-тата от родното място на ХипХоп сцената на Изтока (Ню Йорк) мълчаливо следят проявите на gangsta рапа и благозвучния G-funk (gangsta funk), изгрял в началото на 90-те – Warren G, Nate Dogg, Eazy-E, Tha Dogg Pound. Хапливият дебютен албум на Dr. Dre (N.W.A), “The Chronic”, от 1992 г., “узаконява” култа към употребата на марихуана, алкохол и третирането на жената като вещ и се превръща в един от най-успешните проекти на gangsta рапа. Dr. Dre представя на света в началото на 90-те Snoop Doggy Dogg с неговия албум “Doggystyle” и звучене на бавно funk темпо, семплиране и мелодичност на синтезатори.
Новата школа на хип-хопа (1992-1998)

Новата школа на хип-хопа (New School of Hip Hop) започва през 1992 г. и почти незабележимо приключва през 1998 г. Определя се като нова и революционна, тъй като съобщенията на рап музиката се различават доста от тези на ликуващия остър gangsta рап, който все пак не отстъпва и в следващите години. В Новата школа рапърите като, че ли се опитват да “преосмислят” постъпки и грешките – било то експлоатирания от белокожите протест и превърнат в екшън сцени с рап музика, било то отговорността, която изпитват към поколението, поглъщащо хип-хопа. В новия период се наблюдават и опити на редица творци на хип-хоп културата да обяснят “що е хип-хоп”, какво е значението му, как служи и на кого.

Здравите връзки вътре в общността са водещ мотив за хип-хопа в средата на 90-те. Отстояващ позицията си на социален протест и съобщителен източник, хип-хоп културата окончателно се превръща в сложно културно тяло, със своя мисия и насоченост, че дори и философия. Пререканията, относно комерсиализацията срещу поддържането на истинския дух (keepin` it real), внасят нова чувствителност в хип-хоп културата и значителна част от творческите идеи започват да се раждат и виреят в underground пространствата, като се появява Underground хип-хоп.

Тъкмо в разгара на Новата школа през 1996 г., когато непрекъснато се изтъква положителността и четирите елемента, които хип-хоп културата притежава и нарича за свои, група ХипХоп дейци от зората и настоящето (KRS-One, Chuck D, Big Daddy Kane, Kool Herc, Afrika Bambaataa, Fat Joe и др.) създават общност за опазването и разширение на диапазона на културата в култивиращ смисъл. Организацията, наречена Temple of Hip Hop, има за цел да предпазва ХипХоп поколението, като изгражда хип-хоп културата като легитимна общност от проспериращи и миролюбиви личности. Учи на древна спиритуална посветеност и знание чрез езика на модерната хип-хоп култура. Членовете се стремят да надскочат своето изкуство като просто забавление, а да се култивира знанието, достойнството и самоуважението…Въпросът, който задават обвързаните с организацията е “що е хип-хоп?”, да се подкрепи положителното влияние на гласа на хип-хопа – политически активен, духовно развиващ се, обществено активен. Насърчава се познанието за хип-хоп културата. Други приоритети представляват дискусии около корпоративната алчност и безразборното и егоистично експлоатиране на интелектуалния заряд на хип-хоп културата. Наричан още Учителя (the Teacha), KRS-One посвещава дейността си освен на музиката, и на училищни беседи на полезни социални теми, опазването на същността на хип-хоп културата и моралните ценности, които тя предлага. Днес на организацията Temple of Hip Hop с помощта на “ХипХоп декларацията за мир” (the Hiphop Declaration of Peace) се дължи хип-хоп културата да бъде официално призната от ООН и ЮНЕСКО за “международна култура на мира и просперитета”. Днес хип-хопът се анализира като двигател за интелектуални особености и не единствено съществуване на четири елемента. Същността на Temple of Hip Hop подхранва идеята за взаимопомощ между ХипХоп творците, стремеж към себеактуализация на жизнено равнище, поемане на отговорност за съдържанието на посланията и образите, възпитателна функция. Според KRS-One хип-хоп културата към наши дни би трябвало да се разглежда в дефиницията си по следния начин: “ХипХоп експанзията включва: Breakdance, Emceeing (rap), Graffiti изкуство, Deejaying, Beatboxing, улична мода, улично познание, уличен език, предприемачество, подкрепящо уличния начин на живот.”

По-важни представители на Новата школа са: Wu-Tang Clan, Onyx, Bone-Thugs-n-Harmony, Cypress Hill, A Tribe Called Quest, Nas, Funkdoobiest, Fugees, Naughty By Nature, House of Pain и др.
Залезът на Новата школа – войната между Изтока и Запада

Още през 1991 г. рапърът от Ню Йорк Tim Dog запраща своята критична позиция към Запада с песента си “Fuck Compton”. Виждайки го като обида, много западни творци запалват огън за отмъщение, като отвръщат с няколко поредни песни. Във следващите няколко години на рап сцената от Запад огромен успех печели “поетът на черните” 2Pac, който в творчеството си разкрива проблемите и борбата на чернокожите, гнева си към белокожото общество, поболялото се семейство на чернокожия човек, а темите поднася с умел лирически похват с неповторимо gangsta обаяние.

През 1993 г. рапърът Puff Daddy (днес P. Diddy) (днес P. Diddy) и съмишленика му Notorious B.I.G основават своя звукозаписна компания, като внасят ново звучене – по-меко, по-мелодично и танцуално, приличащо поп вариант на рап музика. Набедени, че разчитат на комерсиален успех и на оскъдни лирически способности, те се превръщат в основен опонент на рапа от Западната част. Стилът, на който те поставят началото в противопоставянето си gangsta рапа от Запад, се нарича mafioso рап. Докато първите творят, вдъхновени от истински случки от гето живота, вторите сътворяват въображаем свят на главатари на престъпни групировки, босове на наркокартели и се смятат за pimp големци. Сюжетите на mafioso стила надхвърлят идеите на gangsta стила като борба за оцеляване чрез престъпления, а изграждат концепции на охолство, бързозабогатели, състоятелни и влиятелни мъже, които нямат много общо с дребните случки от гетото. Изпитват адмирации към исторически за САЩ фигури, ръководили италиански и испански престъпнически организации. Дори mafioso да е замислен като равностоен враг на gangsta стила, двете страни се преплитат и допълват чудесно в следващите години, докато днес не ги различаваме особено.

Нападките между двата лагера започват да стават ожесточени и непрекъснати. Рапърите от Западния бряг осъждат лъскавината и комерсиалните клипове на Изтока, 2Pac обвинява Notorious B.I.G за опит за покушение, а междувременно медиите подклаждат битката, давайки повече от трибуна на рапърите, тъй като се смята, че подобно съревнование е присъщо за престъпниците от чернокожата общност. За няколко поредни години войната между двата бряга прераства в подмятане на реплики, оръжия и обиди в клипове, настървяващи непознат гняв у почитателите на двата полюса на нацията. През 1996 г. на 25 годишна възраст 2Pac умира прострелян, а година по-късно същата съдба сполетява и Notorious B.I.G. И до днес случаите остават неразгадани. Преположенията стигат до евентуални опасения, че екзекуциите са дело на държавни органи. Много рапъри започват да търсят извинение едни на други и да потискат яростта си, а медиите мигновено започват да намаляват тиражирането на gangsta сензации, като се опасяват, че драматичните събития биха били вредни за белокожите момчета на патриархата, опиянени от обаятелните си чернокожи кумири. Това води до приспиване на интереса към Западния рап и gangsta стила и започва новата ера за хип-хоп културата. Днес са познати семинари, относно войната в рап музиката, за регулиране на враждата.В следващите години “простреляният” рап отстъпва от суматохата и намира утеха в сношението си с R&B жанра, като го освежава, така че, някой ден вторият да помете boy/girl групите на поп музиката.
Bling Bling ерата/културата в хип-хопа

Bling Bling ерата е най-продължителният период в развитието на хип-хоп културата, започва през 1998 г. и продължава да съществува в настоящето, като проследява последните и текущи тенденции в хип-хоп културата. Характеризира се с хиперматериалност, показност на имущество, изобилие от бижута, нелепи бижутерски идеи, изместване на златото от платина и диаманти, нехарактертни тонове на дрехите (розово, жълто, бебешко синьо), пищни коли с излъскани до огледалност джанти, хеликоптери, “облицовани” отвън с естествена кожа или пух, златни тоалетни чинии, почти ненатрапчив сексизъм (след 2000 г.), отсъствие на gangsta мотиви, скъсени поетични строфи, никакви оръжия и липса на идеология и бунт. За творците от изминалите ери, както и тези, които посвещават живота си, за да поддържат силата и духа на хип-хопа, Bling Bling ерата представлява позор и гибелна поквара за тяхното изкуство. Веднъж вече доказали се като мъже пред белокожите момчета, чернокожите MC-та прескачат изтърканото изискване да грабнат масите с бунта, дошъл от гетата.

В средата на 90-те Will Smith популяризира пъстротата на “jiggy” (динамично тресене на тялото, най-вече задните части) видеоклиповете и необичайните краски за облеклото, което привлича и Puff Daddy. Когато рап музиката бива лишена от гангстерските си атрибути и улично поведение, тя извежда на преден план наперено и хвалебствено поведение, но и динамични танци, които днес са се превърнали в доста добре отработена и специфична категория за хип-хоп културата. Bling-Bling е жаргонна дума за въображаем звук, предизвикан от светлина, отразена върху диамант. Понятието Bling Bling/Bling днес е присвоено и от популярната култура и отговаря на показване на безмерно богатство, като често част от веригата (нарича се iced out) на рапъра струва, колкото внушителна частна собственост.

Звукозаписните компании инвестират в чернокожи момчета от средната класа, предоставяйки им охолство, което да рекламират – дизайнерски марки, коли, пищни мотоциклети, чудовищни яхти, дрехи, странни хрумвания за дизайн на производеителите на мобилни телефони и т.н. Bling Bling ерата извежда напред рап музиката като жанр, познат със специфично звучене на Southern/crunk (от crazy & drunk) стила – дълбоки басове, синтезатори – танцувални песни, предназначени предимно за клубовете, като се “рекламират” във видеоклиповете скъп алкохол, VIP сепарета, тъмни очила, лъскави одежди, динамична хореография. След атентатите на 11.09.01 г. рап музиката в САЩ масово захвърля заплашителния и бунтарския дух назад в историята, за да зазвучат ритмите на Юга в лицето на Lil Jon – настървено заповядващ как да се забавляваме, как да потъваме в басове и възможно по-неглижираща лирика. По-важни представители: Juvenile, B.G., Three 6 Mafia, Nelly, Lil Wayne, Ludacris, T.I. и др.

< |||| > 1 2 3 4 5

История и корени на хип-хопа

Hip-Hop-Hall

Корените на хип-хоп културата залягат в западноафриканската и афроамериканската музика. Важен принос имат изпълнители като Ласт Поуитс, Джалал Мансур Нуриддин и Джил Скот-Херън, чиито джазови творби оказват влияние върху обществото в периода след движението за граждански права. Липсата на гласност на афроамериканците след цензурата на “черното радио” през 60-те се замества с по-смелата лирика в музиката на блус, соул и фънк жанра. Те изразяват бунтарския дух на потиснатите граждани на САЩ. Както тези групи, така идните, на рап музиката, ползват римите, ритъма и историята за поддържане духа на чернокожите. При всички музикални стилове, дошли от чернокожите, се наблюдава сливане на ритъма и словото. Това са наследени черти от традициите на обществата на Западна Африка, както и това на афроамериканското общество. Практите им се уповават на повишена степен на емоция, долавяща се от тона, силата и движението, които отразяват нарастващо действие. Словесното изкуство е отлично развито в присъщите за афроамериканските общности църковни песнопения (negro spirituals), ползващи мелодична и ритмична реч, пляскане с ръце в такт, щракване с пръсти, жестикулация, паузи и провиквания, окуражаване и измолване, повишаване на тон, както и удължаване и акцентиране върху дадена сричка от думата. В ранните записи на изпълнения на рап песни от 70-те, освен силния изразен тон и тембър на майстора на церемонията (MC,рапър), като фон се долавят и отчетливите звуци на ритмично ръкопляскане, провикване на отделни гласове, както и такива, звучащи като разнообразно импровизиран хор. Римите и жаргонът намират свое поприще в зараждането на Rock-and-Roll, Doo Waп☺, Soul, Swing, по-късно и Go-Go музиката. Наполовина говоренето – наполовина пеенето се забелязва в някои стилове като тези още отдавна, но съвършеният лик на този вопъл се преражда с появата на рап музиката. Уличното говорене се преражда в културата на хип-хопа, като акомпанирането идва от страна на силното рамо на Funk и Disco жанровете.

Старата школа на хип-хопа (от началото на 70-те до 1986 г.)

Старата школа на хип-хопа(Old School of Hip Hop)е началният период на тази култура, който произлиза от т.нар. block партита в квартала Bronx. Започва през 70-те с настъпването на deejaying-a в лицето на DJ Kool Herc, Afrika Bambaata, DJ Grandmaster Flash. Звученето на рап музиката в периода е танцувално, забавно и сплотяващо. По това време вече започват да изпъкват и четирите елемента на хип-хоп културата.
“Златният век” на хип-хопа (1986–1992)

Златният век на хип-хопа (Golden Age of Hip Hop) започва с популяризирането на групата Run-D.M.C с техния албум “Raising in Hell” и завършва с появата на стила G-Funk през 1992 г.

Идеологията на Златния век – в музикално отношение – ударните инструменти звучат тежко като тези на рок стила. Ритъмът става забързан, както и лириката – нападателна и описваща, но най-вече осмиваща, дори саркастична. Засяга социални проблеми и преминава в сферата на артистичен социален протест. Темите се поднасят много горделиво с поучителна жестикулация. Тонът в гласа на рапъра е далеч по-надменен и уверен в убежденията, зад които застава, а понякога словото му звучи като това на глашатай, разгласяващ новина. Записите биват скъсявани до няколко минути, за да се излъчват възможно по-често в ефир.

Първите бели комерсиални рапъри The Beasty Boys предизвикват фурор с поведението и бохемската си тематика. Най-известни представители за началото на периода са LL Cool J, The Fat Boys, дуото Eric B & Rakim и Run-DMC, като последните окончателно въвеждат рапа в мейнстрийм пространството с дуета си с рок групата Aerosmith.

Към втората половина на Златния век на хип-хопа (от 1988-1992 г.), обаче се наблюдава рязко преодоляване на предишните стандарти в тематично отношение на рап музиката. Веднъж осъзнала интереса на публиката към субкултурата, MTV сгъстява интензитета на ротациите на клиповете и това става причина да се увеличи и притокът на тези, които имат какво да кажат чрез ефира ѝ. Това е моментът на появата на hardcore/alternative рап стилът, който стил в зората си е носител на следните начала в идейно отношение: политически рап, conscious рап, афроцентристки рап и ислямско-националистически рап. Доста изследователи вярват, че раждането на такива разновидности на рапа бива продиктувано от липсата на възможност за активна и открита политическа позиция на чернокожите. Веднъж определен като “black noise”, хип-хопът посочва себе си като културен и политически глас на младежта дори извън пределите на гетото. Коментари в песни на групата Public Enemy като “911 is a Joke”, “Fight the Power” и “Hitler Day” наместват цветнокожите, там където се явява директно противопоставяне срещу “бялата Америка”. Засягат се теми за експлоатирането на чернокожите, без да получават полагаемото възнаграждение, различни социоикономически и религиозни въпроси. Групи като Boogie Down Productions (BDP) пък проповядват национализъм, безопасен секс и отричане от употребата на наркотици. Други представители за периода: DJ Polo & Kool Moe Dee, Big Daddy Kane, Paris, Tim Dog,the luniz

Ice-T е считан за „политически” рапър (има се впредвид, че текстовете му са с политическа тематика бел.а.) заради неговия сингъл “Killers”, издаден през 1984.

Във втората половина на Златния век се случва и друго главно събитие, предопределило ново значение на рап музиката – ражда се gangsta рап стилът от Запада (Лос Анжделис). Като цяло през 80-те ХипХоп сцената бива представяна основно от ядрото си на Ню Йорк, докато на запад без много медиен шум, творят най-напред Uncle Jamms Army, Egyptian Lover, Arabian Prince, но и World Class Wreckin` Cru (първата група на Dr. Dre), LA Dream Team, Toddy Tee, Ice-T и др. Но през 1989 г. с гръм и трясък, крещейки на всички страни “Fuck the Police” на фона на звука от полицейски сирени, от Лос Анджелис се явява gangsta/hardcore рап групата N.W.A (Niggaz With Attitudes).

Gangsta рапът от Запада (Лос Анджелис) насочва оръжия в лицето на Америка, a MC-тата от родното място на ХипХоп сцената на Изтока (Ню Йорк) мълчаливо следят проявите на gangsta рапа и благозвучния G-funk (gangsta funk), изгрял в началото на 90-те – Warren G, Nate Dogg, Eazy-E, Tha Dogg Pound. Хапливият дебютен албум на Dr. Dre (N.W.A), “The Chronic”, от 1992 г., “узаконява” култа към употребата на марихуана, алкохол и третирането на жената като вещ и се превръща в един от най-успешните проекти на gangsta рапа. Dr. Dre представя на света в началото на 90-те Snoop Doggy Dogg с неговия албум “Doggystyle” и звучене на бавно funk темпо, семплиране и мелодичност на синтезатори.
Новата школа на хип-хопа (1992-1998)

Новата школа на хип-хопа (New School of Hip Hop) започва през 1992 г. и почти незабележимо приключва през 1998 г. Определя се като нова и революционна, тъй като съобщенията на рап музиката се различават доста от тези на ликуващия остър gangsta рап, който все пак не отстъпва и в следващите години. В Новата школа рапърите като, че ли се опитват да “преосмислят” постъпки и грешките – било то експлоатирания от белокожите протест и превърнат в екшън сцени с рап музика, било то отговорността, която изпитват към поколението, поглъщащо хип-хопа. В новия период се наблюдават и опити на редица творци на хип-хоп културата да обяснят “що е хип-хоп”, какво е значението му, как служи и на кого.

Здравите връзки вътре в общността са водещ мотив за хип-хопа в средата на 90-те. Отстояващ позицията си на социален протест и съобщителен източник, хип-хоп културата окончателно се превръща в сложно културно тяло, със своя мисия и насоченост, че дори и философия. Пререканията, относно комерсиализацията срещу поддържането на истинския дух (keepin` it real), внасят нова чувствителност в хип-хоп културата и значителна част от творческите идеи започват да се раждат и виреят в underground пространствата, като се появява Underground хип-хоп.

Тъкмо в разгара на Новата школа през 1996 г., когато непрекъснато се изтъква положителността и четирите елемента, които хип-хоп културата притежава и нарича за свои, група ХипХоп дейци от зората и настоящето (KRS-One, Chuck D, Big Daddy Kane, Kool Herc, Afrika Bambaataa, Fat Joe и др.) създават общност за опазването и разширение на диапазона на културата в култивиращ смисъл. Организацията, наречена Temple of Hip Hop, има за цел да предпазва ХипХоп поколението, като изгражда хип-хоп културата като легитимна общност от проспериращи и миролюбиви личности. Учи на древна спиритуална посветеност и знание чрез езика на модерната хип-хоп култура. Членовете се стремят да надскочат своето изкуство като просто забавление, а да се култивира знанието, достойнството и самоуважението…Въпросът, който задават обвързаните с организацията е “що е хип-хоп?”, да се подкрепи положителното влияние на гласа на хип-хопа – политически активен, духовно развиващ се, обществено активен. Насърчава се познанието за хип-хоп културата. Други приоритети представляват дискусии около корпоративната алчност и безразборното и егоистично експлоатиране на интелектуалния заряд на хип-хоп културата. Наричан още Учителя (the Teacha), KRS-One посвещава дейността си освен на музиката, и на училищни беседи на полезни социални теми, опазването на същността на хип-хоп културата и моралните ценности, които тя предлага. Днес на организацията Temple of Hip Hop с помощта на “ХипХоп декларацията за мир” (the Hiphop Declaration of Peace) се дължи хип-хоп културата да бъде официално призната от ООН и ЮНЕСКО за “международна култура на мира и просперитета”. Днес хип-хопът се анализира като двигател за интелектуални особености и не единствено съществуване на четири елемента. Същността на Temple of Hip Hop подхранва идеята за взаимопомощ между ХипХоп творците, стремеж към себеактуализация на жизнено равнище, поемане на отговорност за съдържанието на посланията и образите, възпитателна функция. Според KRS-One хип-хоп културата към наши дни би трябвало да се разглежда в дефиницията си по следния начин: “ХипХоп експанзията включва: Breakdance, Emceeing (rap), Graffiti изкуство, Deejaying, Beatboxing, улична мода, улично познание, уличен език, предприемачество, подкрепящо уличния начин на живот.”

По-важни представители на Новата школа са: Wu-Tang Clan, Onyx, Bone-Thugs-n-Harmony, Cypress Hill, A Tribe Called Quest, Nas, Funkdoobiest, Fugees, Naughty By Nature, House of Pain и др.
Залезът на Новата школа – войната между Изтока и Запада

Още през 1991 г. рапърът от Ню Йорк Tim Dog запраща своята критична позиция към Запада с песента си “Fuck Compton”. Виждайки го като обида, много западни творци запалват огън за отмъщение, като отвръщат с няколко поредни песни. Във следващите няколко години на рап сцената от Запад огромен успех печели “поетът на черните” 2Pac, който в творчеството си разкрива проблемите и борбата на чернокожите, гнева си към белокожото общество, поболялото се семейство на чернокожия човек, а темите поднася с умел лирически похват с неповторимо gangsta обаяние.

През 1993 г. рапърът Puff Daddy (днес P. Diddy) (днес P. Diddy) и съмишленика му Notorious B.I.G основават своя звукозаписна компания, като внасят ново звучене – по-меко, по-мелодично и танцуално, приличащо поп вариант на рап музика. Набедени, че разчитат на комерсиален успех и на оскъдни лирически способности, те се превръщат в основен опонент на рапа от Западната част. Стилът, на който те поставят началото в противопоставянето си gangsta рапа от Запад, се нарича mafioso рап. Докато първите творят, вдъхновени от истински случки от гето живота, вторите сътворяват въображаем свят на главатари на престъпни групировки, босове на наркокартели и се смятат за pimp големци. Сюжетите на mafioso стила надхвърлят идеите на gangsta стила като борба за оцеляване чрез престъпления, а изграждат концепции на охолство, бързозабогатели, състоятелни и влиятелни мъже, които нямат много общо с дребните случки от гетото. Изпитват адмирации към исторически за САЩ фигури, ръководили италиански и испански престъпнически организации. Дори mafioso да е замислен като равностоен враг на gangsta стила, двете страни се преплитат и допълват чудесно в следващите години, докато днес не ги различаваме особено.

Нападките между двата лагера започват да стават ожесточени и непрекъснати. Рапърите от Западния бряг осъждат лъскавината и комерсиалните клипове на Изтока, 2Pac обвинява Notorious B.I.G за опит за покушение, а междувременно медиите подклаждат битката, давайки повече от трибуна на рапърите, тъй като се смята, че подобно съревнование е присъщо за престъпниците от чернокожата общност. За няколко поредни години войната между двата бряга прераства в подмятане на реплики, оръжия и обиди в клипове, настървяващи непознат гняв у почитателите на двата полюса на нацията. През 1996 г. на 25 годишна възраст 2Pac умира прострелян, а година по-късно същата съдба сполетява и Notorious B.I.G. И до днес случаите остават неразгадани. Преположенията стигат до евентуални опасения, че екзекуциите са дело на държавни органи. Много рапъри започват да търсят извинение едни на други и да потискат яростта си, а медиите мигновено започват да намаляват тиражирането на gangsta сензации, като се опасяват, че драматичните събития биха били вредни за белокожите момчета на патриархата, опиянени от обаятелните си чернокожи кумири. Това води до приспиване на интереса към Западния рап и gangsta стила и започва новата ера за хип-хоп културата. Днес са познати семинари, относно войната в рап музиката, за регулиране на враждата.В следващите години “простреляният” рап отстъпва от суматохата и намира утеха в сношението си с R&B жанра, като го освежава, така че, някой ден вторият да помете boy/girl групите на поп музиката.
Bling Bling ерата/културата в хип-хопа

Bling Bling ерата е най-продължителният период в развитието на хип-хоп културата, започва през 1998 г. и продължава да съществува в настоящето, като проследява последните и текущи тенденции в хип-хоп културата. Характеризира се с хиперматериалност, показност на имущество, изобилие от бижута, нелепи бижутерски идеи, изместване на златото от платина и диаманти, нехарактертни тонове на дрехите (розово, жълто, бебешко синьо), пищни коли с излъскани до огледалност джанти, хеликоптери, “облицовани” отвън с естествена кожа или пух, златни тоалетни чинии, почти ненатрапчив сексизъм (след 2000 г.), отсъствие на gangsta мотиви, скъсени поетични строфи, никакви оръжия и липса на идеология и бунт. За творците от изминалите ери, както и тези, които посвещават живота си, за да поддържат силата и духа на хип-хопа, Bling Bling ерата представлява позор и гибелна поквара за тяхното изкуство. Веднъж вече доказали се като мъже пред белокожите момчета, чернокожите MC-та прескачат изтърканото изискване да грабнат масите с бунта, дошъл от гетата.

В средата на 90-те Will Smith популяризира пъстротата на “jiggy” (динамично тресене на тялото, най-вече задните части) видеоклиповете и необичайните краски за облеклото, което привлича и Puff Daddy. Когато рап музиката бива лишена от гангстерските си атрибути и улично поведение, тя извежда на преден план наперено и хвалебствено поведение, но и динамични танци, които днес са се превърнали в доста добре отработена и специфична категория за хип-хоп културата. Bling-Bling е жаргонна дума за въображаем звук, предизвикан от светлина, отразена върху диамант. Понятието Bling Bling/Bling днес е присвоено и от популярната култура и отговаря на показване на безмерно богатство, като често част от веригата (нарича се iced out) на рапъра струва, колкото внушителна частна собственост.

Звукозаписните компании инвестират в чернокожи момчета от средната класа, предоставяйки им охолство, което да рекламират – дизайнерски марки, коли, пищни мотоциклети, чудовищни яхти, дрехи, странни хрумвания за дизайн на производеителите на мобилни телефони и т.н. Bling Bling ерата извежда напред рап музиката като жанр, познат със специфично звучене на Southern/crunk (от crazy & drunk) стила – дълбоки басове, синтезатори – танцувални песни, предназначени предимно за клубовете, като се “рекламират” във видеоклиповете скъп алкохол, VIP сепарета, тъмни очила, лъскави одежди, динамична хореография. След атентатите на 11.09.01 г. рап музиката в САЩ масово захвърля заплашителния и бунтарския дух назад в историята, за да зазвучат ритмите на Юга в лицето на Lil Jon – настървено заповядващ как да се забавляваме, как да потъваме в басове и възможно по-неглижираща лирика. По-важни представители: Juvenile, B.G., Three 6 Mafia, Nelly, Lil Wayne, Ludacris, T.I. и др.

TOP 100 DJs

100

На 27 февруари в зала „Aрена Армеец“ София ще бъде една от 5-те спирка в света, която ще танцува под музиката на диджей номер 1 HARDWELL, любимия FEDDE LE GRAND и неотразимото дуо SUNNERY JAMES&RYAN MARCIANO.

Заедно с наближаването на шоуто, станаха ясни и по-интересни детайли от изискванията на артистите и продуцентите на шоуто.

Холандските продуценти имат още по-големи изисквания за „специалните ефекти“, което означава, че фойерверките, конфетите и всички други изненади, ще бъдат в изобилие през цялата вечер.

“След ARMIN ONLY INTENSE миналата година, не можем да си позволим да направим нещо по-слабо. Хората очакват забавление и ние ще го предоставим. Допълнихме шоуто с няколко екстри, споделя в тази връзка Теса Спрангемайер, тур мениджър на събитието (ALDA Events).

Fedde Le Grand пък този път няма да бъде придружаван от своята приятелка, която е и негов фитнес инструктор. Това обаче очевидно няма да го спре да поддържа тялото и ума в добра форма, тъй като в бекстейдж зоната по негови изисквания трябва да бъде изградена малка фитнес зала.

Паралелно със световното турне DJ MAG провежда и престижния конкурс за най-добър клуб в света DJ MAG 100 CLUBS. Гласуването приключва след броени дни, а в класацията участва и съорганизатора на турнето YALTA CLUB.

HARDWELL току-що стана диджей номер 1 за втора поредна година в класацията на DJ MAG Top 100 (официалната класация за най-добрите диджеи и клубове в света). Така той започва да настига имена като ARMIN VAN BUUREN и TIESTO. Хедлайнер е на всички големи фестивали за електронна музика, а сетовете му са слушани от милиони по света.
За да разберете що за птица е HARDWELL и как е истинското му име, продължете с четенето по-надолу:

1988

Robbert van deCorput, познат като Hardwell, е роден на 30 януари 1988 в Бреда, южна Холандия.

1994

Едва на 6 години, Робърт вече свири на пиано. Най-ранните му музикални спомени са свързани с баща му, който свири мелодии на James Brown и Michael Jackson.

1998

Когато е на 10, Робърт гледа документален филм за холандската денс сцена и нейните звездни диджеи Tiesto, Armin van Buuren и Ferry Corsten. Лентата променя живота му и представлява искрата, която запалва любовта на Hardwell към електронната музика.

2000

На 12 години, пред 100 души, той за първи път се явява като диджей на рождения ден на свой приятел. След края на партито, баща му решава да промени сценичното име на Робърт и го кръщава Hardwell, което всъщност е английският превод на фамилията van de Corput.

2002

На 14 години van deCorput подписва първата си звукозаписен договор.

От 14 до 18 –годишна възраст Hardwell пуска в различни клубове из цяла Холандия, заедно с уважавани свои колеги като Chukie. През тези четири години, DJ-ят ходи по участия със своите родители, тъй като възрастта му не позволява да влиза в нощните клубове без придружител.

2006

ELECTRIC BEATS: На възраст от 18 години Hardwell пуска серията Electric BEatz Compilation, която към днешна дата има 10 издания. В началните си години това е един от най-продаваните микс дискове от клубната сцена.

YOUTUBE: Hardwell създава личен YouTube профил на 18 декември 2006. Днес каналът е един от най-гледаните сред подобни такива на световните изпълнители на електронна музика.

2008

Hardwell оглавява холандската денс класация 6 поредни пъти.

2009

Hardwell прави световния си пробив с ремикса Show me Love vs. Be bootleg, който бързо се превръща в един от най-известните и въртяни денс хитове през 2009. Песента е хибрид между нашумялото парче Show Me Love на Robin и иснтрументала на Be на Steve Angello&Laidback Luke.

2010

Privilege: По покана на Tiesto, Hardwell прави своя дебют на Ибиза на събитието Club Life в легендарния клуб Privilege с капацитет от 10 000 души.

Move It 2 The Drum: През 2010 холандецът издава няколко забележителни трака като Alright 2010 feat. Red Carpet и Feel so High feat. I-Fan, които се въртят в 10 държави и получават силна подкрепа от световноизвестни диджеи. Move It To The Drum е един от най-ранните съвместен проекти с холандския продуцент Chuckie.

Revealed Recordings: Лейбълът Revealed Recordings се ражда през 2010 като играе ролята на „дом” за музиката на Hardwell и платформа за всички артисти, в чиято работа и успех той вярва.

2011

DJ Mag #24: Hardwell влиза в реномираната годишна класация DJ Mag’s Top 100 DJs под #24.

Hardwell On Air: Hardwell стартира собствено радио шоу Hardwell On Air. Днес то се излъчва от над 65 международни радиостанции в целия свят и е в класацията на iTunes Top 10 Podcast в над 40 страни.

EDC Las Vegas: Прави своя фестивален дебют в Щатите на легендарния EDC Las Vegas.

Заедно с Tiësto: Когато установен изпълнител и новоизгряваща звезда се съберат в съвместна продукция, знаеш, че ще излезе нещо добро. А когато те придадат транс нотки на някое хаус парче, знаеш, че ще излезе нещо още по-добро. Tiesto и Hardwell успяват да постигнат този резултат в съвместната си работа и излиза емблематичното парче Zero 76. То е кръстено на холандския пощенски код (076) за Бреда – градчето, от което идват и двамата.

2012

DJ Mag #6: През 2012 влиза в класацията DJ Mag Top 100 под #6. Същата година MTV го нарича DJ to watch, а малко по-късно печели титлата Best Breakthrough DJ на наградите Miami IDMA.

Tomorrowland 2012: Сетът от фестивала Tomorrowland 2012 навърта над 12 милиона гледания в YouTube още преди годината да е свършила. Тойи е спряган от мнозина като най-добрия сет на 2012.

Spaceman & Apollo: Проектът с Tiesto – Zero 76 оглавява Beatport, както и US iTunes, а в YouTube парчето се превръща в истинска сензация. Освен това, Zero 76 се явява първият сингъл на Hardwell, попаднал в Beatport класацията.

Междувременно сингълът Cobra заема челното първо място в денс класациите в Холандия, както и в Top 10 на Beatport. През ноември Hardwell завършва дебютния си BBC Radio 1 Essential Mix.

MTV’s DJ to watch: MTV’s DJ to watch: През 2012 MTV кръщава Hardwell ¨The DJ to watch¨.

2013

DJ MAG: Печели титлата World #1 DJ, надигравайки Avicii и Armin van Buuren, който е носител на наградата цели 5 пъти.

I AM HARDWELL:През месец април 2013 Hardwell стартира най-амбициозния си проект – турнето I Am Hardwell, за което заговаря в Amsterdams Heineken Music Hall пред 6000 души. Истински музикален и визуален спектакъл, шоуто бързо набира своите стотици хиляди фенове от цял свят и печели още по-голяма популярност за Hardwell сред световната денс общност.

Награди: Печели наградите Best Remixer и Best European DJ на 2013 Miami IDMA awards.

Печели наградата Electro House DJ Award на 2013 DJ Awards в Ибиза.

През 2013 оглавява Beatport класацията седем поредни пъти.

ULTRA MIAMI:

Скорошното му участие на Ultra Music Festival в Маями през 2013 бележи 6 милиона гледания в YouTube за първите 8 седмици и 12 милиона преди годината да е свършила. Освен това, неговият сет чупи световните рекорди по Ultralive broadcast гледания с над 80 хил. зрителя.

1 MILLION LIKES: До лятото на 2013 Facebook страницата на Hardwell събира 1 милион харесвания, а до края на годината те вече са 3 милиона.

TOMORROWLAND 2013: През 2013 Hardwell се завръща на главната сцена на Tomorrowland, от където сетът му получава 1 милион гледания само за няколко дни и над 15 милиона гледания в YouTube до края на годината. Така той става най-слушаният liveset изпълнител от електронната сцена за 2013.

DOCUMENTARY:

По време на Amsterdam Dance Event 2013, Hardwell излъчва премиерата на документалния филм „I Am Hardwell” в най-старото и известно кино в Амстердам, Tuschinski. Лентата обръща сериозно внимание на подробности за кариерата на Hardwell – от първите стъпки до днешния феноменален успех. Мотото на филма е „Ако можеш да мечтаеш за нещо, то можеш и да го постигнеш” (If you can dream it, you can do it.).

CANADIAN BUS TOUR:

През януари 2013 националното турне Revealed Recordings Canadian Bus Tour е разпродадено. Hardwell, към когото се присъединяват и Dyro and Dannic, имат 12 дати в най-престижните канадски клубове.

2014

DARE YOU: 2014 стартира с мелодичния сингъл Dare You, който моментално попада в Top 20 на сингъл чартовете във Великобритания и отново заема #1 в Beatport.

ULTRA MIAMI: Закрива Ultra Music Festival в Маями.

USA BUS TOUR:

Април 2014 стартира националното турне Revealed Recordings American Bus Tour с 10 дати в най-престижните клубни точки в САЩ. Продукцията включва зрелищно шоу – светлинни фонтани и воден екран, проектиращ 3D изображения.

Ushuaia Residency:

Обявява първото си участие като резидент в Ибиза в легендарния клуб Ushuaia Ibiza, представяйки концепцията I AM HARDWELL.

Tomorroland:

Обявен за хедлайнер на юбилейното десето издание на Tomorrowland със сетове и двата уикенда. Фестивалът събира над 360 000 меломани, а Hardwell изпълнява 4 сета на главната сцена, два от които с DJ Tiesto.

Награди:

Печели ‘Best Global DJ’ и ‘Best Progressive House/Electro DJ’ на наградите Miami IDMA Awards.

Две поредни години печели ‘Electro House DJ Award’ на DJ Awards в Ibiza.

Номиниран за „Best Dutch Act”, „Best World Stage Performance” и „Best Electronic Act” на годишните награди 2014 MTV European Music Awards, с което става първият холандски диджей в света, номиниран в 3 различни категории.

Лято 2014: След Revealed Vol 4 от 2013, новият албум е наситен със специфичното електро и прогресив хаус звучене. Албумът е дълъг 70 минути и съставен от 18 трака (най-добрите хитове за последната година). Освен това Revealed Vol 5 включва и 10 неизлъчвани парчета като ексклузивно допълнение.

Hardwell е поканен лично от Coldplay да направи ремикс на втория сингъл от най-новия албум на бандата ‘Ghost Stories’. Така той прави хипнотизиращ ремикс на ‘A Sky Full of Stars’, който се превръща в истински хит.

Hardwell пуска първия си сингъл от албума “United We Are”, който е съвместен проект с Joey Dale, feat. Luciana.

ADE: Обявява подробности около дебютния си албум United We Are и предстоящото световно турне I AM HARDWELL на ADE (Amsterdam Dance Event).

Разпродава ежегодишното шоу Hardwell Presents Revealed в Heineken Music Hall. Участие взимат изпълнители от лейбъла като Dannic, Julian Calor, Thomas Newson, W&W, както и специалният гост Fatman Scoop.

National Stamp: В чест на празника на електронната музика в Холандия, националните пощи – Post NL, пускат специална колекция от пощенски марки с ликовете на Hardwell, Afrojack, Armin van Buuren, Dash Berlin и Tiesto.

Young again: Сингълът ‘Young Again’ с британския изпълнител Chris Jones заема #23 в Dutch singles chart и получава Golden Award.

Time Square: За края на световното турне I Am Hardwell, диджеят превзема Ню Йорк и Times Square Garden, където изнася последното шоу от епичното си турне.

2 MILLIONS: През ноември 2014 официалният YouTube канал на Hardwell „удря” феноменалните 2 милиона абонати. Към днешна дата, всички негови видеа в известния сайт за сайта надхвърлят 300 милиона гледания по цял свят – шеметен успех, непосилен за мнозина от бранша.

По този повод Hardwell пуска официално видео към известния Ultra Japan liveset – своеобразен израз да се отблагодари за подкрепата на милионите си фенове по света.

I AM HARDWELL FINALE: Продължило 19 месеца, с 32 интернационални дати, в 6 континента, световното турне I Am Hardwell е абсолютно разпродадено и мигновено добива слава на спектакъл, който не е за изпускане. Последната част от него включва дати в Чикаго, Торонто, Сан Франциско, Ванкувър, Лос Анджелис и Маями, а краят е поставен на Madison Square Garden в Ню Йорк с зрелищно изпълнение пред 18 000 екзалтирани фенове.

2015

UNITED WE ARE: След издаването на 21 сборни албума, дебютният сингъл албум United We Are излиза на 23 януари след почти двугодишна работа по него. Дългоочакваният албум включва проекти Jason Derulo, Fatman Scoop, W&W, Bright Lights, Harrison, Jonathan Mendelsohn, Amba Shepherd, Joey Dale, Luciana Headhunterz, Chris Jones, Haris, MrProbz, Funkerman feat. I-fan и DallasK, както и съвместно парче с Tiësto и певецът и текстописец Andreas Moe.

Don’t Stop The Madness: В началото на 2015 Hardwell проекта с W&W и Fatman Scoop оглавява Beatport. Парчето, което влиза в United We Are, е внушително и, записано в голямо студио, улавя енергията и звученето на лайв изпълненията на Hardwell.

Без подгряващи артисти шоуто стартира точно в 21:00 часа.

Новият сериал „Империя“ разкрива света на хип-хопа

emp_
Новият сериал ,който стартира на 23 януари ни завежда в света на хип-хоп индустрията, като ни разказва историята на едно семейство, построило една успешна музикална “Империя“.
Когато патриархът на хип-хоп империя за милиарди (Терънс Хауърд) разбира, че има опасно заболяване, той е принуден да реши кой от тримата му синове ще наследи семейния бизнес: най-големият, който е изключителен бизнесмен, но няма музикален талант; средният, който е невероятен творец, но баща му не одобрява неговата хомосексуалност или най-малкият, който е непоправим плейбой, но има комерсиален успех като изпълнител. Междувременно бившата му жена излиза от затвора, където е излежала дълга присъда и идва да потърси това, което смята, че й се полага.
Една невероятна драма, в която ще видим дълбоки семейни конфликти и борба за власт в бляскавия свят на една гигантска индустрия.
Запознайте се с основните образи и актьори в “Империя” :
Лушъс Лайън (Теренс Хауърд)
Лушъс Лайън е глава на музикалната компания „Империя“
Той е тежко болен и му остават няколко месеца живот. Той е принуден да избере кой от тримата му синове да наследи семейния бизнес: музикалната компания „Империя“. Изборът на Лушъс се лута между тримата му синове, които са много различни. Лушъс е доста красив, талантлив и влиятелен мъж…

Андре (Трай Байърс) е най-големият от тримата братя. Андре е брилянтен бизнесмен, но за съжаление няма музикална дарба. Той управлява всички финанси на “Империя” и е дясна ръка на баща си, но за съжаление на върха на компанията трябва да застане известен човек. Въпреки това Андре има собствена стратегия, за да спечели “Иперията”.

Джамал (Джъси Смолет) е невероятен творец, но баща му не одобрява неговата хомосексуалност.Той е един от най-успешните изпълнители в “Империя”, но поради неговата хомосексуалност от малък е подценяван и обиждан от баща си.Невероятно талантлив, с неустоим глас и усмивка, Джамал превзема “Империята” с помощта на майка си, която е негов продуцент.

Хаким (Бришер Грей) е най-младият – безразсъден и нехаен рапър-плейбой, който публиката обожава.Той не слуша баща си, не се справя добре в музиката без брат си, но е най-близо до модерния образ на тийн идол и всички фенки са луди по него и има комерсиален успех като изпълнител.

Куки (Тараджи Пи Хенсън)
Бившата съпруга и партньор на Лушъс в бизнеса с дрога.

Снуп Дог с нов албум, продуциран от Фарел Уилямс

pharrell_snoop

Музикалната икона и бизнес гуру,Калвин Колдозар Брадус младши (роден на 20 октомври 1971), по-известен под псевдонима Snoop Dogg, обяви премиерата на дългоочаквания си албум “Bush” тази пролет, който ще излезе от каталога на Columbia Records.

У нас албумът ще бъде издаден от Вирджиния Рекърдс/Sony Music.

“Bush” е изцяло продуциран от носителя на Грами Фарел Уилямс и е общ проект на двете криейтив компании на артистите – Doggy Style Records и I AM OTHER.

Снуп Дог вече загатна за звученето на албума като разкри част от пилотния сингъл “Peaches N Cream” в кратко видео, което беше публикувано в социалните мрежи и в редица дигитални платформи.

Култовото партньорство между старите приятели, Снуп Дог и Фарел Уилямс, идва след редица успешни колаборации в студиото, които водят началото си преди повече от десет години. Сътрудничеството започва, когато двамата си обещават да върнат обратно в песните липсващия позитивен дух в съвременната музика, създавайки парчета посветени на по-доброто настояще и идеалистичното бъдеще.

Смесица от фънк с R&B и поп звучене, “Bush” се разкрива в целия си „фънкарски блясък”, казва самият Снуп и допълва: „Албумът е тотално различен от всичко до момента, което съм правил”.

Продукцията на Фарел прелива от енергия, а вокалите и изпълненията на Снуп са с характерното за него лежерно звучене. Освен това, албумът включва и редица изненадващи колаборации. В скорошно интервю за известното хип хоп радио Power106 в ЕлЕй, Фарел сподели: „Албумът на Снуп е по-добър от моя!”.

С повече от 35 милиона албуми продадени по цял свят, Снуп Дог доминира на музикалната сцена вече повече от десет години и е сред най-популярните и уважавани музиканти днес. Успешните превъплащения на Снуп в сферата на музиката, киното, телевизията, модата, технологиите, както и създаването на младежкия турнир по американски футбол „Snoop Youth Football League”, продължават да го отличават като всестранно изявен творец, предприемач и филантроп.

Криско: “Златните момчета” е най-забавният клип, който съм снимал

index

Музиката и аранжиментът са на Криско, а двамата изпълнители са автори на текста. Режисьор на клипа е Павлин Иванов-Bashmotion. Младият рапър разказа накратко историята на новия си проект.

“Аз предложих на Dim4ou да запишем общо парче, защото много харесвам творчеството му. Режисьорът реши да ни върне назад във времето. Решихме заглавието според текста.”

Текст на песента

У ляляляля,,,,

Златните момчетааааа

КРИСКО БЕАТС

Криско:

Отбора за милиони

Тук всяка хиена чака да и дойдат няколко стотака

да и играе, да ми ляга

Денс мадафака – денс,денс,денс мадафакааааа

Тук всяка хеиена чака да и дойде реда за козонакаа

да и играе , да ми ляга

Денс мадафака, че палав e котарака…

Криско коментира и участието на Сашка Васева във видеото.

“Имах идея да вкарам в клипа някоя съвременна поп фолк певица, но Bashmotion предложи Сашка Васева, която се изкефи на идеята. Сашка е супер. Няма претенции, жива легенда – какво повече. Беше и полезна в режисурата на клипа. Новият ми видеоклип е най-забавният, който съм снимал досега.

Не мисля, че известността ме променя. Може би отстрани изглеждам надут. Но никога не съм се възприемал за нещо повече от другите хора. Смешно е в България да говорим за звезди.”

Search

 

HipHopTV on Social Networks