Все по-често се говори за дефицита на внимание при децата, който почти винаги е придружен и от хиперактивност (СДВХ). Какви са причините? Има различни хипотези за това на какво се дължи подобно състояние при децата, като едната от тях е „дигиталното замърсяване“ в резултат на честата употреба на смарт устройства.
Учените са установили връзката между предлагането на телефон или таблет в най-ранна възраст и липсата на внимание. Резултатът от това нерядко е трудно проговаряне, нервност, проблеми с храненето и други поведенчески ситуации с негативен характер. В настоящата статия ще говорим за това какви игри за развитие и устойчивост на вниманието при децата са подходящи да се организират в домашни условия, както и защо е от значение индивидуалният подход според Мария Монтесори.
На какво се дължи дефицитът на внимание при децата?
Когато децата обичат да правят дадено нещо, те демонстрират добра концентрация и внимание. Ако обаче материята не е дотам интригуваща за тях, е много възможно да загубят интерес и да не успеят да се съсредоточат. Това впоследствие им създава трудности в общуването, но най-вече в училище, където е задължително да се придържат към установената образователна рамка.
Дефицитът на внимание става все по-популярно понятие в наши дни, а зад този факт стои честата употреба на смарт устройства, с които децата имат достъп до голям обем от информация за минимално време. Технологичният прогрес се определя като удобство, но в същото време и като пречка за това най-малките да тренират вниманието си и да го направят устойчиво.
Сред причините все повече деца да са с дефицит на внимание са и претърпяна травма, стрес и безпокойство, обучителни затруднения или наличието на странични фактори (дразнители), които им пречат да се съсредоточат. Обикновено това състояние бива „заподозряно“ още в детската градина, но със започването на училище се проявява още по-силно. Важно е родителите и учителите да работят в полза на детето в тясна връзка, за да може то да преодолее тези свои затруднения.
Защо добрата концентрация е важна за тяхното социализиране след време?
Както ние възрастните, така и най-малките трябва да могат да се концентрират, за да имат добра социализация в обществото, и за да са полезни на самите себе си. Развитието и устойчивостта на детското внимание се тренира още в най-ранна възраст, като то се определя като ключово за успешното запомняне на конкретна информация, за изпълнението на зададени задачи и за пълноценната комуникация с околните.
Според метода Монтесори развитието и устойчивостта на вниманието при най-малките може да се подкрепи посредством различни игри, както и с прилагането на индивидуален подход. Заниманията биха могли да са сензорни и двигателни, а и да са пряко насочени към персоналните интереси на детето. В следващите редове ще разберете повече по темата.
Кои игри са подходящи за развитието на вниманието при децата?
Има някои подходящи игри за развитие и устойчивост на вниманието при децата, които дават чудесни резултати, особено ако се организират още в най-ранна възраст.
Двигателни
Движението е изключително полезно за дечицата, които задържат своето внимание предимно по време на физически активности. Ето и някои подходящи игри в случая:
- Микадо и Дженга – за тази игра са необходими повече на брой пръчици, които се поставят в съд, а целта е да се вадят една по една, без да се помръдват останалите. Тук задачата на малчуганите е да демонстрират прецизност и логическо мислене;
- подреждане на конструктор – едва ли има дете, което да не обича да си играе с конструктор, като дори и бебетата на една годинка се увличат в това занимание. С тази играе се развива умението за дискриминация на различни по вид размери, така че да се създаде пропорционална кула или друг вид фигура;
- настолни игри – те са подходящи за цялото семейство и се харесват предимно от по-големи дечица, които вече са в състояние да играят по правила. С тях вниманието им става още по-устойчиво, а освен това се научават и да си партнират с други хора.
Освен двигателни занимания за развитието на добра концентрация, дечицата могат да тренират вниманието си и чрез сензорни игри. Родителите имат задачата да открият кой от двата вида игрови методи би бил най-подходящ за тяхното дете, за да бъдат и резултатите отлични.
Важно ли е да се следват индивидуалните интереси?
Персоналният подход е водещ при метода на Мария Монтесори, според която детето трябва да води по време на обучителния период и не само. Когато се следват основно неговите интереси, шансът то да се учи добре и да развие емоционална интелигентност е много по-висок. Когато се касае за развитие и устойчивост на вниманието при най-малките, игрите не са единственото помощно средство, което може да бъде приложено.
Щом малчуганите са заинтригувани от дадена тема или занимание, те демонстрират висок интерес и започват да кипят от енергия. И обратното – ако да речем е време да си измият зъбите преди лягане, или да си напишат домашното, те рязко губят мотивация и започват да се чувстват изморени. Това е така, защото предстоящото занимание не ги „вълнува“, а напротив – кара ги да се чувстват отегчени. Именно затова е важно да се подходи индивидуално по време на тяхното обучение.